Admin 29.12.2024 г. 14:17:25 ч.

Сеитбооборот и структура на сеитбооборотите

Сеитбооборотът представлява метод за планирано редуване и организация на културите, отглеждани на определени парцели (полета) или по-големи обработваеми площи. Ефективният сеитбооборот е практика, която не изисква допълнителни разходи, но осигурява основата за прилагане на съвременни технологии за всяка култура в рамките на ротационната система.

Той играе ключова роля като средство за ефективно използване на земята. При проектиране на специализирани сеитбообороти — полски, зеленчукови или смесени — земеделските производители трябва да отчитат фактори като биологичните изисквания на културите, икономическите ограничения и почвено-климатичните условия. Тези фактори определят структурата и времевото разпределение на културите в различните полета.

Редуване на културите

Редуването на културите зависи най-вече от тяхната биологична съвместимост и степента на устойчивост при продължително отглеждане на едно и също място. Например пшеницата и ечемикът — представители на житните култури — имат ниска устойчивост при многократно засяване на едно и също поле в продължение на няколко години. Добивите им намаляват, а качеството на продукцията — като съдържание на глутен и протеин — също се влошава. Това се дължи на натрупването на специфични патогенни микроорганизми в почвата, които намаляват наличността на минерален азот.

Структура на културите в сеитбооборота

Структурата на културите определя относителния им дял в сеитбооборота. Тя трябва да съответства на агроклиматичните условия на региона — температури, валежи и почвени характеристики. Някои култури — като памук, фъстъци и сусам — изискват специфични температури и влажност през вегетационния период, което ги прави подходящи за Южна България.

Продължителността на сеитбооборота и броят на полетата в него зависят от вида и поносимостта на културите. Например култури с висока степен на самопоносимост позволяват по-кратки сеитбообороти, докато тези с ниска поносимост изискват по-дълги интервали между засяванията. Не се препоръчват прекалено сложни сеитбообороти с много полета, тъй като усложняват механизираната обработка, торенето и напояването.

Примерни насоки за специализирани сеитбообороти

На наклонени терени е препоръчително да се включват култури с почвозащитен ефект, като многогодишни треви или житно-бобови смески. Делът на окопните култури в такива системи не бива да надвишава 25%. Примерна последователност на редуване: житна култура – окопна култура – житна – житно-бобова смеска или треви за две години, следвани от окопни култури и житни.

За да се използват есенно-зимните и пролетните валежи, подходящи предшественици за основни култури като зърнена царевица, сорго или тютюн могат да бъдат зимен грах с житни смески, както и ранни картофи или пролетни грахо-овесни смески. След прибирането на зимните житни култури могат да се засяват вторични култури като силажна царевица, просо, фасул или късни сортове картофи.

Честите засушавания през летните и есенните месеци през последните години налагат използването на сухоустойчиви култури и сортове с кратък вегетационен период. За някои основни и вторични култури е необходимо напояване, за да се осигурят добри добиви.

Чрез прилагане на горните насоки земеделските производители могат да оптимизират производствените си практики според условията в своя регион.

Примерен сеитбооборот (таблица)

300 ха, 6 полета по 50 ха