Редуване на културите и структура на сеитбообращенията
Сеитбообращението представлява метод за планирано редуване и организация на културите, отглеждани върху конкретни площи (полета) или по-големи обработваеми масиви. Ефективното сеитбообращение е практика, която не изисква допълнителни разходи, но осигурява основа за прилагането на съвременни технологии за всяка култура в рамките на ротационната система.
То има ключово значение като начин за ефективно използване на земята. При съставянето на специализирани сеитбообращения – полски, зеленчукови или смесени – е необходимо стопаните да отчитат фактори като биологични изисквания на културите, икономически ограничения, почвени и климатични условия. Тези фактори определят структурата и времевото разпределение на културите в различните полета.
Редуването на културите зависи основно от тяхната биологична съвместимост, както и от степента на устойчивост при продължително отглеждане на едно и също място. Например, пшеницата и ечемикът – представители на житните култури – са слабо устойчиви при повторно засяване на едно и също поле за няколко години. Добивите им намаляват, а качеството на продукцията – като съдържанието на глутен и белтък – също се влошава. Причина за това са натрупванията на специфични патогенни микроорганизми в почвата, които намаляват наличността на минерален азот.
Структура на културите в сеитбообращението
Структурата на културите определя относителния им дял в ротацията. Тя трябва да бъде съобразена с аграрно-климатичните условия в региона, като температури, валежи и почвени характеристики. Някои култури – като памукът, фъстъците и сусамът – изискват определена температура и влажност през вегетационния си период, поради което са подходящи за Южна България.
Продължителността на ротацията и броят на полетата в сеитбообращението зависят от вида и устойчивостта на културите. Например, култури с висока степен на самопоносимост позволяват по-кратки ротации, докато тези с ниска поносимост изискват по-дълги интервали между засяванията. Не е препоръчително да се съставят прекалено сложни сеитбообращения с много полета, защото това затруднява механизираното обработване, торенето и напояването.
Примерни насоки за специализирани сеитбообращения
На наклонени терени е подходящо включването на култури с почвозащитно действие – многогодишни треви или житни и бобови смески. Дялът на окопните култури в такива системи не трябва да надвишава 25%. Примерен ред на редуване: житно-окопно-житно-бобова смеска или тревни култури за две години, следвани от окопни и житни.
За използване на есенно-зимните и пролетните валежи, подходящи предкултури за основните култури като царевица за зърно, сорго или тютюн могат да бъдат зимен грах със смеска от житни култури, както и ранни картофи или пролетно-грахово-овесени смеси. След прибирането на зимните житни култури, като втори култури могат да се засяват царевица за силаж, просо, фасул или късни сортове картофи.
Засушаванията през летните и есенните месеци, които са чести през последните години, изискват използването на сухоустойчиви култури и сортове с кратък вегетационен период. За някои основни и втори култури е необходимо напояване, за да се осигурят добри добиви.
Прилагайки горепосочените насоки, земеделските производители могат да оптимизират производствените си практики в зависимост от условията в техния регион.
Примерно сеитбообръщение:
300 ха сеитбооборот 6 полета по 50 ха |
Година | Поле 1 | Поле 2 | Поле 3 | Поле 4 | Поле 5 | Поле 6 |
1 | Пшеница | Слънчоглед | Царевица | Люцерна | Ечемик | Тритикале |
2 | Слънчоглед | Пшеница | Ечемик | Люцерна | Царевица | Овес |
3 | Царевица | Овес | Слънчоглед | Люцерна | Пшеница | Ечемик |
4 | Ечемик | Царевица | Пшеница | Люцерна | Слънчоглед | Овес |
5 | Пшеница | Ечемик | Овес | Люцерна | Царевица | Слънчоглед |
Няма все още коментари